За книгата: 1997 / Много писатели са преследвани от проблемите на евгениката. Така че март, от роман на роман, се стреми поне по някакъв начин да подобри човешката раса. Вярно, тя прави това по много уникален начин: тя просто убива друг негодник и след това обяснява как го е направила. И писателят все по-често убива с химически средства... В романа „Пий и умри” химията дори не е наредена сред най-големите науки. Оказва се, че интерпретацията на периодичната таблица на Марш може да засенчи „Одисеята“, „Песента на нибелунгите“ и „Малкият гърбав кон“ на Омир. Накратко, химията е изкуство. Аборигените и гостите на малък курортен град на брега на Англия трябва да видят това от собствения си опит. След като стана свидетел на гениалното отравяне с отрова за плъхове по време на безобидна игра на дартс, разбира се, въпросът се оказа толкова сложен, че без бутилка, както и без Скотланд Ярд, беше невъзможно да се разбере. В ролята на бутилка влезе екзотичната напитка „Амонтиладо“. Е, в ролята на Ярд е нашият стар приятел инспектор Алейн, който, съдейки по последните няколко романа на Марш, е успял да стане доста добър в химията. А също и в живота, свързан с него. Или по-скоро в смъртта. Инспекторът доказва това блестящо. Вярно, самият той почти загуби най-добрия си приятел Фокс, който пи и... едва не умря.